Можем ли сами да се измъкнем от менгемето на депресията

„Самопомощ“ е термин, който много майки заобикалят, защото са свикнали да се грижат за другите. И много често в този процес забравят за себе си. Важно е обаче да отделяте време за себе си, и е задължително, когато се опитвате да излезете от менгемето на депресията.

Когато майка ми умря от рак преди 14 години, бях разбита. Съпругът ми цяла година беше в чужбина, всички хлапета в класа имаха нужда от мен, сестра ми се развеждаше, затова двете ѝ деца се преместиха да живеят с мен вкъщи.

Светът ми се обърна с краката нагоре. И страдах от депресия почти цяла година. Давах прекалено много от себе си на другите. И наистина нямах време да направя това, от което се нуждаех.

Терапията донякъде ми помогна да се справя с мъката и да разбера какво се случва с моя живот.
Близо 2 години работих, за да преодолея мъката, тревожността и моето компулсивно депресивно състояние (определено така от лекарите).

След терапията станах по-силна, но, честно казано, отново не намирах време  да се погрижа за себе си и за така наречената „самопомощ“. Имах твърде много задължения.

Когато една година по-късно синът ми почина, задълженията ми намаляха. Отпуската ми по майчинство свърши, никой нищо не очакваше от мен. Не можех обаче да разбера как още дишам. 
Клиничната ми диагноза беше депресия. Дълбока, много дълбока депресия. Точно тогава аз научих какво е това самопомощ, защо е толкава важна и, че всеки има отчаяна нужда да я практикува.

Повярвайте ми, има много начини – не е само практикуването на йога, ходенето на масаж и маникюр, което помага.
Тези занимания са добри, защото ни помагат да сме добри със себе си и да изглеждаме добре. Но истинската самопомощ за хора, изпаднали в депресия, е трудна. Тя налага огромни усилия, които не се случват естествено, особено когато си в депресия. Но са нужни за да я победиш.

Самопомощта е по-скоро практична отколкото луксозна грижа (като например да отидеш на СПА)

Самопомощта при депресия означава да направиш избор, да определиш какво е полезно за теб, и да убеди себе си, че ще се погрижиш за това.

Самопомощта значи да бъдеш сигурна, че ще спиш достатъчно, че ще си вземаш лекарствата (ако такива са предписани), че ще се храниш здравословно и ще пиеш достатъчно течности.
Тези прости, ежедневни неща затрудняват, когато си в депресия, а може би са непонятни за здравия човек.

Илюстрация: Guliver / iStock

Самопомощта може да е изключително трудна, защото налага да се отървете от токсични взаимоотношения, които само влошават състоянието ви.
Това е сложно, когато човек е емоционално крехък и уязвим, защото налага някак да се спасите от разговори и хора, които са близко около вас, а не бива, защото само пречат като изсмукват жизнената ви енергия.

Самопомощта означава да си дадете право да кажете „не“ , защото вие не го искате, а като майка и като жена, това често е в разрез с вътрешното ви аз. Правейки го обаче, ще се освободите от ситуации, които не са здравословни за вас. И това ще ви позволи да си стъпите по-бързо на краката.

Самопомощта, когато сте в депресия, означава също така да избягвате разговори и хора, които ви молят за помощ.

Като майки ние често се страхуваме да искаме помощ, защото може да бъдем упрекнати и съдени, че сме слаби.
Да искаш помощ, може да изглежда като проява на слабост, но всъщност е знак на сила. То е знание докъде стигат собствените ви сили, и вяра в човека, от когото искаш помощ, че той ще те разбере и ще се отзове.

И ако нямате такъв партньор, трябва да търсите помощ другаде. Ако човекът до вас не се отзове, когато имате нужда, е по-добре да прекъснете тази връзка. Това ще е здравословно за вас.

Най-важното за самопомощта, когато сте в депресия, е да разберете, че ще ви е страшно трудно да правите тези прости неща, просто, защото сте депресирана. Това е депресията.
Проучвания сочат, че когнитивните функции и челният дял на мозъка при депресия са блокирани и не работят ефективно.
Важно е да знаете това, за да си обясните, че неща като емоционален контрол, планиране, оценка, поставяне на приоритети, памет, воля, разум – всичко това е затормозено и почти не работи.

Именно затова самопомощта е особено сложна, но трябва да сте много мили и внимателни със себе си, да работите стъпка по стъпка, да направите най-доброто за вас, за да подобрите състоянието и емоционалното си здраве.

Lori Ennis, адаптация Мона Василева